Състезателният двигател не е направен за цивилния живот. Той живее в една непрекъснато борба, на червената граница на оборотите – изобщо на предела на силите си. Някои от тези „диви сърца” обаче все пак попадат под капака на граждански автомобили.

BMW M3 E30 (1985-1992 г.)

Първото BMW M3 във версия Е30 е класически пример за използване на спортния опит в сериен „граждански” автомобил. В случая в М3 се съчетават разработки от състезателното подразделение на марката от шампионатите на DTM и WTCC, и дори от Формула

1. На автомобила е поставен двигател S14 – първи и последен мотор с 4 цилиндъра за този модел, като в неговата основа е комбинация от 1,5-литровия турбодвигател M12 от болидите на Brabham и от 3,5-литровия агрегат от състезателното BMW М1.

Новият мотор съответно води и до преработване на окачването, спирачките и кормилното управление, променена е и аеродинамиката. Двигателят се съчетава с 5-степенна механична скоростна кутия. От това М3 са произведени 16 202 бройки – купета и кабриолети.

Първоначално моторът с обем 2,3 литра, който няма турбина, развива скромните за днешните разбирания 195 к.с. По-късно се появява и версия Evolution, която е без катализатор и при нея мощността е около 220 к.с. Най-мощният вариант на M3 E30 е представеният през 1989 г. Sport Evolution. Той отново има катализатор, развива 238 к.с., като ускорява от 0 до 100 км/ч за 6 секунди и развива максимална скорост от 250 км/ч.

Chevrolet Camaro ZL1 (1969 г.)

Това Camaro е направено от Chevrolet по настояване на дилъри на марката, като се прославя със своя 7,0-литров алуминие мотор ZL1. Той не се е произвеждал за „граждански модели”, а само за колите от сериите Can-Am, както и за драг-рейсинг. Въпреки това Chevrolet изпълнява поръчката на своите дилъри, като прави 69 „пътни” Camaro ZL1 с този V8 двигател. В базовия си вариант той

развива 435 к.с. и 610 Нм, но има и версии с над 500 к.с.

Дълго време Camaro ZL1 е най-бързият автомобил на Chevrolet, като той се предлага с 5-годишна гаранция. Продажбите му обаче вървят вяло, като цената на колата е 7200 долара, но само моторът струва 4000 долара. Първите две машини са изпратени на дилърв Илинойс, но когато клиенти идват да ги пробват, колите отказват да запалят. В крайна сметка последните бройки са продадени едва през 1972 г. В наши дни обаче подобен автомобил струва около 500 000 долара.

Ferrari F50 (1995-1997 г.)

Знаменитият роудстър Ferrari F50 е оборудван със свалящ се твърд покрив не е предназначен за състезания, но носи в себе си истински мотор от Формула 1. Това е атмосферният V12 от болида Ferrari 641. През 1990 г. с него Ален Прост и Найджъл Менсъл печелят общо 6 състезания от шампионата.

За „гражданската” версия обемът на агрегата е увеличен от 3,5 на 4,7 литра, а въртящият момент достига 470 Нм. Обратно на това обаче мощността намалява – то 689 при версията на мотора във Формула 1 до 513 к.с. във F50. Проблем с динамиката мяма, защото колата тежи едва 1,2 това. Това позволява ускорение от 0 до 100 км/ч за 4 секунди и развиване на максимална скорост от 312 км/ч. От модела са продадени 349 бройки.

Jaguar XJ220 (1992-1994 г.)

Тази машина е записана в Книгата на рекордите Гинес като „най-бързият стандартен сериен автомобил в света” през периода 1994-1999 г. с резултат от 347 км/ч. Това е една от най-откачените, безкомпромисни и модерни спортни коли в историята на Jaguar. Тя се ражда като концептуален модел през 80-те години на миналия век, като разчита на система за задвижване на четирите колела и на мотора V12 от прототипа Jaguar XJR-9, участвал в „24 часа на Льо Ман”.

Състезателният 6,2-литров V12 двигател обаче се оказва прекалено тежък, а системата 4х4 прекалено сложна. В крайна сметка XJ220 получа задно задвижване със завиващи задни колела, както и регулируемо на височина окачване. Наполовина е намален и моторът – вместо с V12 серийният автомобил получава 3,5-литров V6 с два турбокомпресора. Донор за него става агрегат на компанията Cosworth, който се поставя на рали-автомобила MG Metro 6R4 от знаменитата група В на световния шампионат.

Мощостта на мотора е 550 к.с., които осигуряват ускорение от 0 до 100 км/ч за 3,9 секунди. Максималната скорост с катализатор и ограничител на оборотите е над 340 км/ч.

Porsche Carrera GT (2004-2007 г.)

За първи път името Carrera (в превод от испански – състезание) се появява при колите на Porsche още пре 50-те години, но машината, за която става дума, излиза едва през новия век. Корените на нейния мотор също водят към автомобилния спорт и най-вече към Формула 1. През 1992 г. компанията прави 3,5-литров V10 двигател за отбора на Footwork F1, но проектът пропада. В Porsche решават да преработят двигателя за прототипите от клас LMP1 в сериите „Льо Ман”, като увеличават неговия обем до 5,5 литра.

Отново нещата не се получават, защото компанията решева да съсредоточи всички сили върху излизащия по това време на пазара Cayenne. Именно обаче приходите от продажбите на кросовъри позволяват на марката да започне да мисли за направата на своя хиперкола. А за нея вече има готов мотор. Така се появява Carrera GT с поставен в средата V10 двигател, чийто обем вече е 5,7 литра. Мощноста е 612 к.с. и 590 Нм, които се предават към задния мост с помощта на 6-степенна механична скоростна кутия. Ускорението от 0 до 100 кч/ч отвема 3,9 секунди, а максималната скорост е 330 км/ч. От модела са произведени 1500 единици.

Снимки: Интернет